Още първобитният човек е считал, че печеното месо на жар е по-вкусно от суровото.Лечителки и знахарки са правили отвара от билки и разстения, набрани от нашите поля и гори.Налагали са билки върху кървящи рани на хора и животни и са ги лекували.
Славяните и прабългарите, населявали земите ни, са добивали мед, масло, сирене, жито.Прабългарите са били животновъди, коневъди.
Нашите прабаби са кладяли огнището и са точили баници.правили са чевермета, гюведжи от овнешко и зеленчуци.
Кашите също са наше ястие – каша с гъби, каша с коприва, каша с яйца и зеленчуци.Салати от варива, киселец, лапад, магданоз.Шопската салата и разядката са ястия, които се консумират от стари времена.Копърът е подправка, която се добавя към много ястия и расте по нашите градини както и магданозът, чубрицата и джоджънът.
През IX век българите се покръстват.С хляб, жито и вино посрещаме всеки църковен празник – сватби, кръщенета дори помени.
Прабабите ни са месили погачи – вити, наложени, бити, къпани.
Навремето месото и житото са се кълцали с камък и желязо.Тогава са възникнали груханата пшеница, татарското кюфте, болярското кюфте и сатленките.Бабеците, луканките и кървавиците са също наше наследство.
Край морските и речни райони са се ловяли риба, раци, миди и други морски дарове и са се готвели специфични чорби и ястия, придаващи дъха на морето.
Христянството със своите притчи и обичаи е запазило българският народ като нация.От поколения се предават готварски рецепти, символи и притчи.
Как да посрещнем Нова година?
От предният ден стопанката на къщата приготвя колачета(гевречета) и пуканки и червени конци за сурвачките,а мъжа отсича дрян.Червеният цвят е символ на здраве, дрянът цъщо, а пуканките и колачетата за плодородие.Приготвят се сурвачки, колкото деца има в къщата.
Стопанката приготвя капама, пача, баница с късмети, прясна пита и свински ребърца на жар.Питата се измесва хубаво и се слага сребърна паричка в тестото.Разточва се баница със сирене и се слагат дрянови клонки, които се наричат от стопанката за здраве, щастие, берекет, успех и дълголетие.Дряновите клончета са толкова, колкото се членовете на семейството.
На трапезата е постлана покривка за случая, запалена е свещ.Задължително има чесън, лук, орехи и плодове.Режат се домашно приготвени суджук, рибица, бахур и сланина.Докато се пекат свинските ребърца, капамата, баницата и питата, стопанинът налива кана червено вино.След като са готови баницата и питата, се подреждат на масата.
Стопанката на къщата вади върху керемида въглен от огнището, посипва го с тамян и благославя масата, къщата и добитъка като прикажда и тях за здраве и плодородие през идната година.На масата също се слага варено жито.Всички се подреждат на масата и най-възрастните разчупват питата и двете й половини се нарича „ В едната половина е царевицата, в другата е пшеницата“.Което парче е по-голямо – с това ще е по-богата годината.
След това питата се чупи и се нарежда – на Господ, на Света Богородица, на къщата, на дядо, на баба и тн. На който се падна паричката от питата, той ще е най-успешен през следващата година.Стопанката подрежда на всеки капама, свински ребърца и всичко, което е на масата.Накрая баницата се върти три пъти и на всеки се пада късмет.Масата не се вдига и огънят не гасне до сутринта.
Капама
Необходими продукти за десет порции:
3-4 килограма кисело зеле, 300 грама ориз, 300 грама суджук, 300 грама кървавица, 300 грама сланина, 300 пилешко от бут, 300 свинско от бут, копът, червен пипер, чесън, дафинов лист, черен пипер,2 стръка праз лук.
Технология – в глинено гърне с капак се реди ред сланина, нарязана на тънко.Киселото зеле предварително измито и нарязано се обърква с подправките и се слага една част върху сланината.След това се ръси ориз и се нареждат суджука и кървавицата, нарязани на едро.Отгоре пак се слага кисело зеле, пак се ръси ориз и върху него се слага пилешко и свинско месо.Трябва да станат три реда от всичко.Отгоре се слага сланина на тънко и върху нея се налагат листа от зеле.Гърнето се захлупва и се прави тесто от брашно, вода и сол, което се слага по краищата на капака.Гърнето се слага в огнище, където ври на слаб огън пет-шест часа.
Прясна пита
Необходими продукти:
2 кг. брашно, 1 сл. сол, 1 кч олио
Технология:
Брашното се пресява, слагат се солта и олиото, омесват се до еднородна смес средно твърдо тесто.Бие се 40 пъти.Оставя се да набухне, след това пак се размесва.Прави се топка в подмазана тавичка, която леко се приплесва до дебелина 3-5 см.Пече се при 200 градуса половин час.След като се извади от фурната, се пръска със студена вода и се покрива с кърпа.
Баница със сирене
Продукти за тестото:
1 кг брашно, 3 яйца, 10 гр сол, 250 мл минерална вода, 10 гр захар, 10 гр мая
Продукти за плънката: 500 гр сирене, 250 гр прясно масло, 250 гр олио, 200 гр прясно мляко, 3 яйца, 30 гр захар
Технология:
Приготвя се маяно тесто, разделя се на пет части и се оставя да втаса.Разточват се пет кори с диаметър 40 см и се намазват с мазнината и натрошеното сирене.Завиват се на руло, усукват се като въже и се поставят в тава подмазана предварително с мазнина.Оставя се пет минути да бухне, след което се залива със заливката, пече се в умерена фурна за 20-30 минути.
Източници:
Българска национална кухня - ‚Земиздат‘ 1983
Българска национална кухня - ‚Земиздат‘ 1983
Български светци и празници – Лилия Старева 2005
2012 инж.Катя Димова автор, All rights reserved
Няма коментари:
Публикуване на коментар